История

В България хандбалът започва да се играе сравнително по-късно отколкото в другите евпопейски страни (1892-1917 г.). Въпреки това днес той се радва на голяма популярност и масовост. В зависимост от равнището на спорта (масовост, материални условия, кадри, майсторство, организационни структури и др.) различаваме четири етапа в историческото развитие на хандбала в нашата страна.

Първи етап – начални стъпки (1923-1957)

През 1923 година се основава Българската национална спортна федерация за футбол, лека атлетика, хазена и пинг-понг. Този факт говори, че вече в страната има наченки на играта хазена.

Първият правилник на Хазена, под редакцията на Ст. Янчулев и Ив. Батанджиев, е издаден в края на 30-те години. В увода на правилника се казва: Унас хазената фактически започва да се играе през 1926 година едновременно от „Хокей клуб“ и „Славия“, както от спортисти, така и от спортистки. И по-долу: „Поради своя лесен начин на игра тя бързо се популяризира и от столицата се пренася в провинцията, където няколко клуба я практикуват“.

На 24 май 1926 година се провеждат демонстративни срещи между мъжките и женските отбори на на „Хокей клуб“ и „Славия“. По повод това събитие в-к „Спорт“ в бр.112 от м. май пише: „Това са първите прояви на този нов спорт у нас“.

По-късно, през 1935 година, ръчната топка (сега хандбал) е била включена в програмата на третия държавен курс по физическо възпитание, проведен в град София. Възпитаниците на този курс правят първите стъпки за въвеждането на играта в училищата. Поради лошия прием от страна на спортните клубове, играта се ограничава само в рамките на училищното физическо възпитание. В този период е издадена и първата книга – „Ръководство за големите игри – футбол, волейбол и хазена“.

Втори етап – популяризиране и утвърждаване на хандбалния спорт в България (1958 – 1973 г.)

10 октомври 1958 година с решение на Бюрото на ЦС на БСФС се учредява Републиканска секция по ръчна топка (РСРТ), която е в състав: Председател – Петко Щерев (който изпълнява тази функция близо 20 години) и членове Ив. Панайотов, Ас. Иванов, Н. Андонов, П. Кръстев, Ст. Петров, Н. Кръстев и в последствие се допълва от Еню Бояджиев, Тр. Тодоров, П. Стайкова и Д. Лютов.

Октомври – декември се формират първите тренировъчни групи: В София под ръководството на К. Тодоров, Ст. Комитов, Ив. Цветков, Н. Кръстев, М. Николаев; в Бургас пионер е Д. Гурбалов; в Пловдив – Д. Гутев; в Свищов – Г. Гешев; в Габрово -П. Николов; в Плевен – П. Илиев.

През 1961 година (март-април) началото се поставя и в Шумен – Сп. Спасов, В. Терзийски;в Хасково – Т. Стоянов и Н. Бибов.

Хандбалът става особено популярен сред учащата се младеж. През 1958 година той е включен в редовната учебна програма по физическо възпитание в средния и горния курс на училищата. Това дава своето отражение и за ранното популяризиране на хандбала сред студенстката младеж, която още през 1960 година организира първото неофициално свое първменство в София.

Хандбалът се изучява от студентите още от 1946 година в курса по футбол в програмата „Училището за телесно възпитание“, а като учебен предмет във ВИФ „Георги Димитров“ (сега НСА) е въведен от 1958 година. От 1962 година в института е обособена и специалност „Хандбал“.

1959 – 1963 година се провеждат три централни курса за обществени инструктори и съдии и редица окръжни семинари. Първи лектори са Мячислав Камински (Полша), Н. Кръстев, Ст. Петров, М. Николаев (България), Йон Шустер (Румъния).

Построяват се около 60 хандбални игрища. Поставя се началото на спортно-състезателна дейност.

През 1961 година в Пловдив (на тревист терен) се провежда първото Републиканско първенство за мъже и жени, на което шампионската титла завоюват студентите и студентките от ВИФ, с треньор Н. Кръстев.

От 1964 година датират турнирите за Купа България. Първи нейни носители също стават отборите на ВИФ.

Официалното признаване на хандбала в България фактически става с приемането на БФ Хандбал за член на МХФ на конгреса в Будапеща на 17 септември 1964 година.

В периода 1960 – 1963 година у нас се практикува и другата разновидност на играта хандбал с 11 състезатели на футболно игрище. В първия турнир, проведен 1960 година в град София, класирането е: 1. София, 2. Свищов, 3. Бургас.

В Плевен през 1961 година се провежда първото официално републиканско първенство за мъже по хандбал 11:11. Първо място заема ВИФ „Георги Димитров“, второ – „Д. Канев“ (Хасково) и трето – „Ботев“ (Бургас). През 1962 година в Пазарджик и през 1963 година в Пловдив се провеждат I и III Републикански първенства. Отново шампион е отборът на ВИФ.

По решение на БФХ провеждането на шампионатите 11:11 се прекратява.

През 1965 година се провеждат първите републикански първенства за пионери и пионерки. Шампиони стават отборите на „Ботев“ (Бургас) и на с. Полски Тръмбеш.

През 1964 година мъжкият национален отбор регистрира първа международна проява – участкие на турнира за Дунавската купа. Класирането е СССР, ЧССР, УНР, СФРЮ, НРБ, УНР (Б).

През 1966 година женският национален отбор провежда първите си международни мачове с отбора на Австрия. Във Виена губи първата среща с 5:9, а втората (под имената София – Грац) печели с 11:6.

В етапа 1958 – 1973 година хандбалът се популяризира, създават се необходимите структурни и учебно-спортни звена, усъвършенства се системата за провеждане на републиканските първенства.

В доклад на БФХ се отбелязва: „През 1971 година в страната имаше около 25 хиляди спортисти по хандбал, които бяха покрили 7 хиляди спортни разряда. Наред с това беше създадена напълно достатъчна материална база – 240 хандбални игрища, 11 зали се ползваха за тренировъчна дейност. Значително нарастнабраят на треньорските кадри, завършили ВИФ „Георги Димитров“ и Техникума за физическа култура и спорт в Пловдив. С различните отбори вече работеха над 100 души, щатни и хонорувани треньори. Спортно-състезателната дейност беше обезпечена от над 300 съдии, от които 7 международни, 30 републиканска категория“.

Трети етап – спортно майсторство (1974)

1974 година – мъжкият национален отбор се класира на 11-то място на Световното първенство в Германия. Тези, които първи записаха името на България в летописа на световния хандбал, са: Сл. Георгиев, В. Лазаров, братя Ангелови, Ат. Христов, О. Аладжов, С. Дойчинов, В. Стефанов, С. Блажев, Х. Ковачев, Г. Георгиев, Й. Аспарухов, П. Дженев с треньор С. Пишманов.

На Световното първенство в Германия Огнян Аладжов, въпреки че по тактически съображения не взема участие в първия мач срещу Югославия, заема третото място в листата на реализаторите.

Наличието на едно много талантливо и себеотдаващо се поколение хандбалисти извежда България до финалите на следващото Световно първенство в Дания през 1978 година (13-16 място, треньори В. Пенчев, С. Милев).

В този период студентският мъжки отбор с треньор Ал. Върбанов заема 5-то място на Световния форум.

Много висока стойност има успехът на „Локомотив“ (София) в Европейското железничарско първенство (УСИК), изкачил се два пъти на върха (треньор Ал. Керекенчев).

1977 година – поставено е началото на международен женски турнир „Варна“. Първи победител е отборът на Унгария.

Женският национален отбор, след поделените победи през 1966 година в първите срещи с отбора на Австрия, дълго време търси пътя към световния елит. Това му се отдава през 1982 година в Унгария, когато, след успешно преодоляване на група „Б“, заема 10-то място в света. Постигнатият връх от българските хандбалистки се дължи на системната и всеотдайна работа на националните треньори Н. Илиев и В. Даскалов, на активната помощ на клубните треньори Т. Вълчев, Л. Терзийски, К. Бочев, Р. Иванчев, Н. Гъгнев, Х. Джабарски и безспорно на труда и себеотрицанието на състезателките М. Николова, Р. Борисова, Г. Бешкова, К. Каракашева, Т. Ватева, Р. Пешева, С. Тончева, П. Христова и др.

Възходът на българския хандбал в тези години се потвърждава и от успешното представяне на девойките, които още в първото си участие на Световно първенство през 1983 година във Франция завоюват призовото пето място (треньори Л. Терзийски, Р. Иванчев).

Успешните изяви продължават със спечелването на турнир „Дружба`97“ от девойките със старши треньор И. Накова и треньор П. Палазов. Този тим заема трето място на Световното първенство в Нигерия през 1989 година. Силни изяви имат състезателките Е. Атанасова, Д. Методиева, С. Запрянова, В. Лазева, А. Русева, Д. Генчева, В. Милчева, Н. Кочева, В. Панталеева.

Във възрастовата група девойки до 20 години върхово постижение постига тимът воден от Й. Стоянов и Г. Минков – вицесветовна титла през 1993 година в Габрово. За този успех най-голяма заслуга имат състезателките М. Дайлиева, Д. Гаръбска, Н. Милчева, Д. Лебедева, А. Бакалова, Б. Василева, М. Радева, Г. Павлова, В. Велчева, Д. Обретенова, Я. Петева, И. Рачева.

Съществена роля за повишаване на ръста на спортно-техническото и тактическото майсторство на българските хандбалисти/ки има решението на БФХ от 1977/1978 година срещите от „А“ РХГ да се провеждат в зала, както и въвеждането на кръговата система за разменено гостуване в двата полусезона (есен и пролет).

На 11 септември 1990 година в София се провежда Учредителна конференция на БФ Хандбал с участието на 54 хандбални и спортни дружества от страната. Приема се устав на БФ Хандбал. През март 1991 година БФХ получава юридическа самостоятелност със своя валутна и левова сметка.

Четвърти етап – след 1993 стабилизиране на хандбалните клубове и утвърждаване позициите на българския хандбал на международното спортно поле.

След демократичните промени в България и отпадането на някой стари структури, бяха създадени ХК и БФХ възприе разделянето на страната на четири хандбални зони – Мизия, Тракия, Черно море и Витоша, които имат основната функция да администрират спортно-състезателната дейност на подрастващите (без финалите на ДП, „А“ РХГ за мъже и жени и Купа България).